Не пресъхва в мен гордостта българска! 
Макар,че гаснем,не плодим се във света бесен, 
душата ми захранва се с народна песен. 

 Тук съм преди всичко,за да бъда човек. 
Горд,но гъвкав спрямо всеки. 
Има твърде много страх и болка, 

 Вървя сред тълпа от мутанти, 
всеки образ крещи депресанти. 
Разхождат проблемите в парка,