Мина доста време, отдавна не съм писал.
Често започвах, хвърлях думи и губех смисъл.
Исках толкова на някого да кажа:

 Здравей. Пак съм аз!
 Пиша ти притихнал в гнева си,
 неразбиращ действията ти.

 Събирам спомени, от които  нямам нужда.
В тях съм краткосрочно щастлив, променливо жив, смехът ме събужда.
Пазя ги в тефтер на име "Аз съм глупав и твой".

 „Сам" е дума описваща много състояния.
Сам бях когато  тръгваха, а търсех компания.
Сам бях свободен, любопитен, мечтаещ, в унисон.

Спомените ме връщаха по пътя към вкъщи.
Вървях из улиците на несправедливите.
Спрях се на кръстопът. Смелостта ми побягна назад.

 Искам следващата ми любов да е по-близо до Бога и по-далечна от народа.
Искам да чуя „довери ми се" , не за нов шанс, а като клетва за вечност.
Искам всеки шибан момент. Не само с повод, не само вкъщи , не само пред хората.

 Пусни ме за малко от прегръдките си мой мир.
Изкарай демоните ми да вкусят въздуха.
Толкова много исках свободата си.

 Взех една нощ от твоята вечност.
 Сложих я в сърцето си и здраво притисках с ръце.
 И в една кратка безкрайност усетих, че живея.

 Животът ми е като хляб, от който всеки взема мекото. 
 И ако има две посоки не избирам лекото.
 Не преставам да вярвам, дори когато вярата изгуби вяра.

 Не струвам много-добро сърце и лош език.
Всеки гони си кефа, към такива вече имам тик.
Пропадняци с морал търсят с мен контакт.

 Посланията ми са адресирани до нищото.Там царувам в двореца ми от илюзорност.Искаш ли да те разведа из света ми?Подай ми ръката си!Ще отлетим с балон от цялата ми емоционалност.Дръж се здраво за мен!Аз съм цветна палитра,а във вените ми...

 Чакай...
Не си отивай спомен от любов.
Не затваряй страницата ,аз не съм готов.