Здравей...знам,че не спиш. мълчиш...всяка вечер звездите броиш. Тишината ти е много отговори,но без думи. И аз мълча...мислите ми са куршуми.   Ти си зимно цвете,което аз отглеждам в пустиня. Не искам да умираш,а до мен видение си на робиня. Вина превърна се във второто ми име. Животът тества ни,пребори ни и сега боли ме.   Искам пак да вярвам,че сме тук,защото има смисъл. Съдбата да опровергае,всяка дума,която някога съм писал. Очите ми да са компас а не часовник, да напътстват ,не да мерят дните на един бунтовник.