Не чувствам когато не виждам очи,
  неми са думите,сърцето ми спи.
  Мракът на близо е някъде там,
  дебне зад ъгъла когато съм сам.

  Хора без образ,със маски сноват,
  в пътя лъжовен напреде вървят.
  Кукли от вътре с застинала плът,
  там безнадеждно сами ще умрат.

  Бягам дори не поглеждам назад,
  сигурност търсят краката да спрат.
  Кървави дири оставям в пръстта,
  в мен се пробужда жестока тъга.

  В кръг омагьосан търся живи сърца. 
  "Има ли живи?" Поне едно да спася.