Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2018 15:38 - Споделен
Автор: aquarius11 Категория: Поезия   
Прочетен: 271 Коментари: 0 Гласове:
2



 Погребах миналото си два метра под земята,
посадих мечтите си и ги залях със сълзи.
Обградих ги с бурени,за да оцелеят най силните.
И там сътворих семената на прогнилото някога.
Направих пейка,за хора,които никога няма да дойдат,
пътека,по която никога няма да бъде вървяно.
И зачаках...
Там израснаха буйни сини рози,а в тях пееха птиците.
Студено сини,тъй красиво смразяващи.
Гледах в тях и слушах песента на птиците.
Тогава осъзнах,че всичко несподелено е грозно.
Паднах на земята и изрових с кървави ръце страховете си.
Прегърнах всичко загубено,събрах парчетата,които някога бяха сърце,
почувствах всички рани,преглътнах ударите и думите.
Изправих се на крака и погледнах към пътя пред мен.
Готов съм да бъда споделен...





Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aquarius11
Категория: Поезия
Прочетен: 123522
Постинги: 95
Коментари: 27
Гласове: 135
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031