Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
03.05.2018 22:14 -
По-добре
На никого не пожелавам това, което преживях.
Кошмар и ужаси, и много мъки изтърпях.
Оставах дълго свлечен като просяк на земята.
Съвземах се и с нови сили тръгвах към съдбата.
Пролях сълзи, които не заслужавах.
Преглъщах думи, които не забравях.
Усмихвах се, когато чувствах, че от вътре се раздирам.
Безбройни пъти мислех, че умирам.
Запитвах се „С какво ли Господ провокирам?“
И може би грешил съм...не разбирам.
Отчайвах се, но вярвах, че ще мине.
И мене злото ще задмине.
Оглеждах се как хората около мен живеят.
Как щастливи бяха и колко искрено се смеят.
В домовете им царуваше любов!
А моят дом остана тъй самотен и суров.
Завиждах им, дори по детски може би ги мразех.
Заспивах в страх, от тъмното дори се пазех.
И в този мой душевен ад , раздиран и на бесове богат
Останах светъл. Извадих изводи и станах осъзнат.
Научих се какъв бъда.
И колко дарове поднася таз присъда .
Сега живея с мъдрост достойна за крехките ми години.
И знам, че човека е силен, когато премине през трънливи падини.
Осъзнавам и странността си, и различността.
За хората спрях да живея, мой е света.
Само моля ви, не казвайте на непознати „ Ти си най-добре!“
Всеки нещо във себе си е заровил,света да не разбере.
Кошмар и ужаси, и много мъки изтърпях.
Оставах дълго свлечен като просяк на земята.
Съвземах се и с нови сили тръгвах към съдбата.
Пролях сълзи, които не заслужавах.
Преглъщах думи, които не забравях.
Усмихвах се, когато чувствах, че от вътре се раздирам.
Безбройни пъти мислех, че умирам.
Запитвах се „С какво ли Господ провокирам?“
И може би грешил съм...не разбирам.
Отчайвах се, но вярвах, че ще мине.
И мене злото ще задмине.
Оглеждах се как хората около мен живеят.
Как щастливи бяха и колко искрено се смеят.
В домовете им царуваше любов!
А моят дом остана тъй самотен и суров.
Завиждах им, дори по детски може би ги мразех.
Заспивах в страх, от тъмното дори се пазех.
И в този мой душевен ад , раздиран и на бесове богат
Останах светъл. Извадих изводи и станах осъзнат.
Научих се какъв бъда.
И колко дарове поднася таз присъда .
Сега живея с мъдрост достойна за крехките ми години.
И знам, че човека е силен, когато премине през трънливи падини.
Осъзнавам и странността си, и различността.
За хората спрях да живея, мой е света.
Само моля ви, не казвайте на непознати „ Ти си най-добре!“
Всеки нещо във себе си е заровил,света да не разбере.
Няма коментари
