Или самият живот в човешка обвивка. 
Урок от жената надвила порока, 
намерила път,но не във нейната посока.

Това очите ми в очите и разчитат. 
Кълба от плам и после във сивота отлитат. 
Не откривам смисъл,а чувствам тревога 
сякаш вътре в себе си казва-не мога.

Емоции преливат от нея, 
помитат я,както вълна се удря е кея. 
Подхвърлят я,бушуват не минават 
дори у хората около нея преминават.

Не е готова да бъде разчетена от всеки, 
за своя живот не приема от никого съвети. 
Аз съм гледна точка на страничен наблюдател, 
който сред стихиите търси приятел.