Винаги когато страдам пиша,
пиша неизказани слова.
А за какво е тази болка,че да пиша?
Трудно е за обяснение това..

Събуждайки се,проглеждат моите мисли.
Очите не отварям..няма за какво.
Мечтаейки очите виждат,
утрото,което и днес не е било.

Пътувайки пробягвам с поглед,
търся бъдеще във нечие лице.
Уморен затварям се във мене да почина,
заслушан в грохота на моето сърце.

Прибирайки се преработвам мисли,
консумирам минало,в което имах дом,
в което чакаше ме някой в къщи...
там дните ми не бяха все така едни и същи.

Винаги когато страдам пиша,
изхвърлям болката на листа срещу мен.
Сега разбра ли за какво ти пиша?
Описвам мъката,че няма те до мен..

Много хубаво и точно сте го написали-познато чувство е и за мен.

много се радвам,че ти е харесало :)

Не сме родени за стадания
но често случва се така
че наши радост и мечтания
разтъпква злата ни съдба

Не е със тебе тя и нека
това сърцето укрепи!
Така устрен е човека -
да люби,страда и търпи

Горе главата и приятен ден!