И днес ще изпия кафето си с план да живея.  Ще наплискам очите с вода, да прогледнат.    Ще допуша гневът си, той още стои ми от вчера.    И готов съм да тръгвам ... Пък утре ще го мисля на вечеря.      Да напиша и също, че и сам живея си добре.    Да се влюбя не мога ... обичта приключва зле!    Не че страхувам се, просто следвам плана.    Последен ден ми е, не мога разочарован да остана!      А дали реално струва си да съм така прилежен?    Къде съм АЗ в този недописан лист?    Консервирах емоциите си в капсула от времето,    и сам над своята съдба останах егоист.