Спомените ме връщаха по пътя към вкъщи.
Вървях из улиците на несправедливите.
Спрях се на кръстопът. Смелостта ми побягна назад.
Пулсът ми застина.
Поех дъх и продъжих напред с треперещи нозе.
Отворих входната врата...
Няколко писъка пробягаха край ушите ми.
Бях си у дома!
Започнах бавно да изкачвам стълбите,
а стените се рушаха от ударите на сърцето ми.
Усещах влагата от сълзи по пода.
Преминах по коридора, който още миришеше на страх.
Надникнах в отворената детска стая,
а в нея липсваше детство.
Затворих я, за да не чувам детето под леглото.
Влязох в кухнята.
От фурната се носеше аромат на самота.
Седнах на разбития като нечий живот стол.
Нахраних се с чувство за вина.
Известно време гледах през прозореца.
Дърветата разнасяха викове за помощ.
Очите ми се унесоха и заспаха.
Само душата ми остана неспокойна.